Шопска салата
| Шопска салата | |
 лятна (универсална) салата | |
| Вид | зеленчукова салата, зеленчукова гарнитура |
|---|---|
| Произход | България и Балканите |
| Основни съставки | чушки (зелен и червен пипер), домати, краставици, кромид лук, сирене, подправки |
| Разновидности | домашна, сръбска, овчарска, мешана салата |
| Шопска салата в Общомедия | |
Шопската салата е българска салата, създадена като продукт на българското държавно обединение „Балкантурист“ в средата на 50-те години на XX век.[1]
Продукти и приготвяне[редактиране | редактиране на кода]
Приготвя се от нарязани домати, краставици, пресен пипер, кромид лук, пресен магданоз и настъргано бяло саламурено сирене. Подправя се с дресинг от растителна мазнина (олио или зехтин) и евентуално, с винен или ябълков оцет. По желание може да се добави и люта чушка. Украсява се отгоре върху настърганото сирене със стрък пресен магданоз, черни маслини или малка люта чушка.
Сервира се предимно през лятото; съчетава се много добре с охладени традиционни български алкохолни напитки – ракия и мастика.
История[редактиране | редактиране на кода]
Шопската салата е създадена от професионални майстори-готвачи от ДСП „Балкантурист“ през 1956 г. в ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (днес „Свети Константнин и Елена“).[2] За пръв път рецептата за салатата се появява през 1956 г. в „Книга за домакинята“ под. ред. на П. Чолчева и Ал. Русева – тя съдържа всички компоненти на днешната шопска салата, с изключение на сиренето. През следващите години рецептата търпи поредица модификации – през 1970 г. в „Рецептурник по готварство и сладкарство“ са дадени четири варианта на шопската салата – с лук и сирене; без лук и със сирене; с печени чушки и със сирене; без сладки, но с люта чушка и със сирене. В началото на 70-те години на XX век печените чушки и настърганото сирене се налагат като задължителен елемент от салатата.[3] Първоначално шопската салата се сервира в заведенията на ДСО „Балкантурист“, откъдето се налага и в домашната кухня. Утвърждава се като национален кулинарен символ през 1970-те и 1980-те години.[4]
От България рецептата се разпространява и в кухнята на съседните Сърбия и Северна Македония. Широко е разпространена и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата).
.jpg)
Шопската салата освен на Балканите е популярна в Чехия и Словакия (šopský salát), където присъства в менюто на заведенията, леко видоизменена (без печени чушки, а понякога и без лук), а в Словакия я сервират със захар.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шкодрова, Албена: Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ, София, изд. Жанет 45, 2014 г., с.260
- ↑ Шкодрова, Албена: Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ, София, изд. Жанет 45, 2014 г., с.260
- ↑ Шкодрова, Албена: Соц гурме. Куриозната история на кухнята в НРБ, София, изд. Жанет 45, 2014 г., с.261
- ↑ Дечев, Стефан. Българска, но не точно шопска. За един от кулинарните символи, Български фолклор, год. ХХХVІ, 2010, кн. 1, с. 130 – 131, 133, 136.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Шопска салата
- Паулина Йоргова: Шопската салата забъркана в „Балкантурист“, в-к „Монитор“, 21.03.2012 г. Архив на оригинала от 2014-05-04 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
